История на читалището
Град Чирпан е с богато, интересно минало и бурна история. Като занаятчийски център, преди Освобождениетоградът се е славил и с будно гражданство. Създадените училища далеч преди Освобождението дават възможност за работа и дейност на големи просветители и революционери като: Георги Данчов, Янко Т. Кочев, Стоян Заимов, Даскал Киро, Димитър Матевски, ДушоХаджидеков, Тане Пеев, Иван Андонов и много други, свързани с апостолската дейност на Васил Левски.
Стремежът на българите към образование и култура, както и желанието да съхранят духовността намира израз в учредяването на читалища в цялата страна.
В дописка на в. „Македония“ Цариград от 17 май 1867 г. Георги Данчов известява, че на 19 март същата година в Чирпан се учредява Народно читалище „Развитие“. Една от първите задачи на читалището е изработване и приемане на Устав и Правилник. При учредяването читалището наброява 21 души. Сред учредителите са: Михалаки х.Стамов, х. Неделчо, х.п. Вапцаров, х.Данчо х.Георгиев, Янко Т. Кочев и др. По-късно в запазените протоколи от 1873 година сред редовните членове са и имената на Георги Данчов,х.Господин Г. Овчаров и др.
Съгласно устава, избраното настоятелство през 1870 г. е в състав: Манол х.Славов – председател, х.Николах.Петров – подпредседател, Киро х.Костадинов – касиер и Янко Кочев – писар. Четири са основните направления на дейност: библиотечна, лекционна, театрална и благотворителна. На 9 декември 1873 година настоятелството гласува нова длъжност – библиотекар, която се изпълнява от Георги Кочев. От средствата, заделени от членски внос и дарения се закупуват книги, вестници и списания. Средства се събират и от организирани лотарии по повод различни празници. От събраните средства често се закупуват книги и учебници за бедни деца. Най-редовно се изнасят сказки на различни теми.
Дейността на дружеството до 1874 г. може да се определи като етап на изграждане и самоопределяне.
През1873 г. едни от най-активните деятели и членове на още неукрепналото дружество – Янко Кочев и Георги Данчов са изпратени на заточение. По-късно на заточение са изпратени Ст. Моллов, Г. Кочев и др. Постепенно дейността му се губи във времето.
На 8 януари 1895 г. учителите и учителките от чирпанските училища се събират и решават да се основе едно общообразователно дружество – продължител на дейността на пред-освобожденското читалище „Развитие“. За целта избират комисия, която да изработи проекто-устав и правилник за дейността на дружеството. След приемането им, се избира настоятелство от 6-членен състав: председател – Т. Минчев, под-председатели – Д. Ковачев и Ив. Гарвалов, касиер – Ив. Киров, библиотекар – П. Генов.
Урежда се театрален салон и на 11 май, с.г. се изнася пред публика първата театрална постановка – трагедията „Клавиго“.
В основата на театралните представления е Петър Калчев, който в продължение на 10 години е двигател на театралното изкуство в родния си град. Библиотеката през този период също работи усилено. Приема се правилник за библиотеката и читалнята. Въпреки финансовите трудности, основните разходи на Народното читалище са били за закупуване на книги, вестници и списания.През това време библиотекари на нашето читалище са били: Петър Димитров, Ж. Костов, Киро Христев и Петър Генов.
Полагат се всички усилия общообразователното дружество „Развитие“ да си стъпи на краката. През тези трудни и изпълнени с голямо напрежение години, читалищни председатели, оставили трайни следи са Гено Жечев и Петър Калчев.
На октомврийското събрание през 1902 г. за първи път се поставя въпросът за създаване на фонд за построяване на театрален салон и читалня. Цялата дейност на читалището и културната общественост в града протича в грижи за събиране на средства. Все по-голяма роля и потребност от театралните представления в живота на дружеството налагат на следващото ноемврийско събраниеда се основе актьорска група с обособен правилник.
На събранието, проведено на 23 ноември 1902 година, се приемат нови 25 члена, сред които е и Пейо Крачолов.
На 22 февруари 1904 година ръководителят на певческият хор Михаил Кочев предлага на председателя на настоятелството създадения от него хор да стане читалищен. На свое заседание настоятелството приема отправеното предложение.
С упоритост и саможертва читалищните дейци мобилизирати цялата общественост, докато не изниква голямата сграда на народно читалище „Развитие“, въжделена мечта на няколко поколения чирпански граждани. Радва се целия град на светналите големи прозорци, провежданите всяка вечер репетиции, спявки, вечеринки, театрални представления и читалня с много томове книги.
При земетресението през 1928 година, любимата сграда става куп от развалини. Това не спира културния устрем на Чирпан, веднага се замисля построяването на нова, вече по-голяма читалищна сграда с театрален салон, библиотека, казино и музей. Основна задача през 1930 и следващите 2-3 години е търсене на източници за набавяне на средства за строителството на нова сграда. Родолюбиви чирпанлии се включват по всякакъв начин в строителството – кой с парични средства, кой с труд, а Илийчо и Катина х.Стамови от Чирпан даряват двуетажната си къща. След няколко годишен упорит труд построяването на сградата е пред завършване и се взема решение откриването й да стане на 1 януари 1934 година с подходяща програма. Въпреки трудностите, читалищните деятели намират сили да дадат живот икултурна дейност в новата, макар и недовършена постройка. През 1935 година читалището вече изнася своя оперета „Запорожци“. През същата година е открито и киното.Бурното развитие на читалището като естествен центърза културно-масови прояви продължава. Заживява „литературен кръжец“, театралната трупа под ръководството на Атанас х.Атанасов представя на новата сцена своите спектакли, музикалният ансамбъл „Яворова песен“ се утвърждава, нараства интересът към библиотеката. На място на разформирования оркестър на Васил Делирадев, на събранието от 1 октомври 1936 година се взема решение за закупуване на инструменти за нов читалищен оркестър.
На извънредно общо читалищно събрание на 15 януари 1949 година се откриват новите помещения на втория етаж на читалището. На читалищната сцена се изнасят концерти, уреждат се културни читалищни вечери, прожектират се филми. През това време „Ботева зала“ се утвърждава като салон, където се провежда само лекционна просвета.
От 1954 година по решение на настоятелството, по случай 40 години от смъртта на ПейоКрачолов Яворов, читалището носи неговото име.
С протокол 14 от 13 януари 1955 година се открива и Детската музикална школа. През годините хиляди деца са се обучавали да свирят на пиано, цигулка, китара, акордеон. Дълги години духовият оркестър под ръководството на Веселин Джанкардашлийски е участвал в почти всички градски мероприятия. Театралният състав, който временно е прекъснал дейността си, отново е възобновен. Създава се дамски хоров състав, танцов състав и акордеонен оркестър.
В своята 157 годишна история читалищното дело в Чирпан има моменти на възход и спад на своята дейност. Но независимо от трудностите, се стреми да съхрани и обогати българските народни традиции и обичаи, да бъде средище на духовен живот и материална култура, да съхрани българския дух в чирпанлии, тяхната любов към хоровото , танцовото и театрално изкуство, към книгата.
Натрупаният опит през годините помага и днес то да остане притегателен център за хората от различни възрасти и с различни интереси, но влюбени в българското, родното изкуство и култура.
За цялостната си дейност народно читалище „П. К. Яворов 1867“ – гр. Чирпан е наградено с орден „Кирил и Методий“I степен и Почетен знак на Съюза на народните читалища – за активна читалищна дейност.